Автобусът е запазен на честна дума, четири превода и лютеница

Протокол № 1 от извънредното заседание на кухненската маса.

Присъстват: касиерът, изстиналото кафе и един имейл. Дневен ред: капаро за двудневна екскурзия до Пловдив, до петък, 12:00. Необходима сума: триста и дванайсет евро, тоест дванайсет евро на семейство. Постъпили до момента: четири превода.

Решение: касиерът да не изпада в паника преди полунощ.

Беше вторник, двайсет и два и четирийсет. Изпих кафето, обърнах чашата, но в нея нищо не пишеше за капарото.

Автобус, запазен на добра воля

Фирмата е любезна. Казват: "Не се притеснявайте, ще изчакаме до понеделник." Но зад любезността чувам друго: "Имаме още един клас от друго училище, който чака същата дата и вече е платил."

Пиша във Viber групата с най-мекия си тон:

• Добър вечер! Напомням за капарото за Пловдив, 12 евро на семейство, до петък. Сметката е по-долу.

Реакциите:

Палец нагоре.

Още един.

"А кога точно беше екскурзията?"

Гласово съобщение от две минути и петдесет и една секунди, в което се чува само "сега, чакай" и тенджера под налягане.

Брояч на капарото: без промяна. Неподвижен като Витоша в мъгла.

Лютеница, плик и дипломатическа поща

Малко отклонение, защото октомври в България мирише на печени чушки. На всеки балкон има чушкопек, във всяка кухня плотът е пълен с буркани и всяка баба знае, че лютеницата не се прави "когато има време", а когато чушките са готови. Никой не пита чушките дали им е удобно в сряда.

С родителите е същото. Те не са немарливи, а просто имат свой сезон, и той често е четвъртък вечер. Знам го, защото и аз плащам в последния момент, когато касиер е някой друг. Затова не се сърдя.

В сряда сутринта, преди първия час, при мен пристига малък плик. Донесен е в раницата на едно дете, на което не казвам нищо, защото плик в раница пътува като дипломатическа поща: с достойнство и леко смачкан от учебника по математика.

В плика: банкноти и листче с едър, внимателен почерк. "От баба Рада за екскурзията. Мама е на смяна. Здравейте."

Броя. Двайсет и четири евро, точно колкото трябва за две семейства: баба Рада е платила и за съседката, предполагам.

Не питам. Записвам и двете семейства като платили в брой (как става, пише в ЧЗВ) и се усмихвам на стената.

Сметката говори на Revolut

В четвъртък вечер телефонът започва да подава признаци на живот. Известията на Revolut излизат едно след друго като пощенски гълъби, всеки с коментар, по който личи човекът:

"Иван П. ти изпрати 12,00 € - екскурзия"

"Мария С. ти изпрати 12,00 € - за Пловдив (ако е това)"

"Георги Д. ти изпрати 12,00 € - 😊"

Единственият ми емотикон за деня, и той не е мой.

Мария е дописала "(ако е това)". Оценявам честността ѝ. Малцина биха признали, че не са сигурни за какво плащат, но продължават да плащат. Това е доверие от най-висша проба.

"Виктория Н. ти изпрати 120,00 €"

Гледам последното дълго. Сто и двайсет евро. Или е грешка, или Виктория е платила за десет семейства, или е натиснала една нула повече. Пиша ѝ внимателно. Отговаря след минута: "Опа, исках 12. Върнете ми 108, моля." Връщам. За пет евро бих послушала наръчника за класната каса и бих ги прехвърлила към следващото събиране, но сто и осем са друга работа. Тя праща три хиляди благодарности.

До полунощ са седемнайсет превода. До един през нощта двайсет и три, всеки отметнат на ръка, защото ползваме безплатния план на ClassKasa. Три семейства още мълчат, но те не са длъжници, а просто хора с труден месец. Ще им пиша поотделно и без натиск.

Финалът

В петък в 11:50 звъня на фирмата.

• Добър ден, след десетина минути пращам капарото.
• Супер, благодаря. Само да уточним: автобусът е за четиридесет и пет места, може ли?
• Може. На същата цена?
• На същата, да. Но шофьорът иска да знае дали някой има алергия към кучета.

Затварям. Не знам откъде се взе кучето. Не питам.

Следобед същото дете се връща при мен с още нещо от раницата: малко бурканче лютеница и листче: "За касиера. От Рада."

Капарото е платено. Лютеницата е на сто процента.